Български
Лавандулата се размножава вегетативно чрез вкоренени резници, добити от специални маточни насаждения. Изрязаните през есента, зимата или рано напролет едногодишни разклонения на растенията в маточното насаждение се пренасят в помещения за добиване на резници. Резниците трябва да са дълги 8-10 см, дебели около 2 мм с отстранени по долната им половина листа. Необходимо е основата на резника да завършва под възел.
От 1 маточно растение се получават 100-130 резника.
Практиката показва най-добро вкореняване при използване на прахообразни вкоренители с възможно най-висока концентрация на ауксини - 0,25%. Последните проучвания сред производителите на лавандула у нас показват незадоволителен резултат при ползването на течните форми на вкоренителите. Отпадът при течните форми е повече от 50% от резниците. Овирусяването им е в много голям процент, което при създаване на трайни насаждения е недопустимо. Добивите намаляват до 75%. Това е икономически катастрофално за промишлено производство. Вкореняването се осъществява задължително с прахообразен вкоренител в открити или закрити лехи. Преди да се оформят, почвата се наторява обилно с угнил оборски тор и се обработва докато се доведе до градинско състояние. Лехите се оформят широки 120 см и високи 15 см с лехообразувател. Между тях се оставя разстояние 40 см. След фрезоване се дооформят ръчно.
Лехите се покриват с непрозрачно черно фолио, а краищата му се притискат с почва.
Резниците се залагат за вкореняване през фолиото, редово, при разстояние между редовете и в реда 5 см. Най-добре е това да става наесен, през зимата или рано напролет.
Важно: При използването на оборски тор е задължително същия да бъде много добре угнил. В недобре угнилия тор се развиват множество плевели и различни заболявания. За да се избегнат тези неблагоприятни обстоятелства се препоръчва използването на торф. С него се създава по-благоприятна среда за развитието на растенията, по-добър воден режим и се постигат по-добри резултати.