Отглеждане на божур. Какви са капризите му?

Paeonia. Божурът носи името на древногръцки лекар, който лекувал болни  с корени от растението. Родът има около 40 вида, които произлизат от Европа, Азия и Северна Америка. Повечето видове са многогодишни тревисти или храстовидни растения. Имат едри, сложни, нарязани листа. Цъфтежът е май-юни, а едрината на цвета е от 6 до 20 см. Биват кичести или простоцветни. Баграта им е от бяло до тъмно червено.

      С изключение на дървовидния божур, всички останали се размножават от семена и чрез разделяне. Семената след разпукване на плодната кутиика биват червени – без зародиш и черни - с зародиш. Поникналите растения (често минава 1-2 години) се развиват бавно и зацъфтяват след около 6-7 години. Затова се практикува разделяне на коренището. Разделянето става през септември-октомври, а ако сте изпуснали този срок може през  февруари - март преди активната вегетация. В зависимост от големината на туфата, тя се разделя така, че всяка нова част да има поне 3 пъпки(очи). Колкото повече са очите толкова по – сигурен е цъфтежа през първата година след разделянето. Растоянието между отделните туфи да е около 80-120 см. Почвата трябва да е много добре обработена и повъзможност наторена с органичен тор. Засаждането на божура и качеството на почвата са определящи за неговия цъфтеж. Дълбоко засадени растения образуват само листа. Засаждайте  коренището на 3-5 см под повърхността на почвата. Растението остава на едно място 10 и повече години.