Български
Ехинацеята е многогодишно растение от семейство Asteraceae. В рода има около 30 едногодишни и многогодишни вида. Растението е тревисто, високо от 30 до 150 см. Съцветието е кошничка със силно изпъкнал пурпрен диск. Езичестите цветчета са 5-8 см, увиснали с кремава или розово-виолетова багра.
Основните способи за размножаване са вегетативно чрез разделяне или от семена. Разделянето се прави преди или след активната вегетация- пролет или есен. Туфата се разделя с възможно най-малко повреди по корените. Засаждат се през около 30-40 см. на 10-12 см под повърхността. При по-тежки почви по-плитко.
Бърз способ за размножаване е от семена. Те са с добра кълняемост и поникват лесно дори при директна сеитба на открито (през април до юни). Можете да се произведете и разсад в сандъче. При образуване на 1-2 двойки същински листа, ехинацеята се пикира в саксийки или се разсажда на леха. През есента се засажда на постоянно място. Растението цъфти през следващото лято. Не е претенциозна на почви, но реагира добре на органично и минерално торене. Обича открити слънчеви места.
Корените на пурпурната ехинацея съдържат флавоноиди, полизахариди, фитостероли, етерично масло, фенолни съединения (карвакрол) и др. Комплексът биологично активни вещества оказва противомикробно, противовъзпалително и имуномодулиращо действие. Ехинацеята усилва фагоцитозата, миграцията на левкоцити към огнището на възпалението, активира Т-лимфоцитите, стимулира комплементарно-пропердиновата активност и така води до снижаване проницаемостта на съединителната тъкан (възпрепятства проникването на микроорганизмите). Ехинацеята проявява бактерицидни, фунгицидни и противовирусни свойства, повишава съпротивителните възможности на организма.