За да бъде светът по-красив !

Категории

Магнолия. Magnolia

Описание

Magnolia

Семейство:

Magnoliaceae

Българско име:

Магнолия

Налична

Показаната цена е без ДДС.

  • Код: 85
Цена: 55.00лв.
Брой:
Изпратете на приятел Оценете продукта Добави в списъка с желания

Повечето магнолии са сравнително неголеми храсти и дървета. Те са идеални за озеленяване на малка градина, но могат да бъдат включени в състава на групи от широколистни и иглолистни видове. В тези композиции те изпълняват ролята на водещ или второстепенен елемент. Намират своето място в скалните кътове и скалните градини, на фона на живи плетове или пред фасадите на сгради. Незаменими са при оформянето на входове и алеи. Магнолиите се идеални и за единично засадени растения сред равно зелено пространство както и между постройки.

Семейство Magnoliaceae е било широко разпространено по земното кълбо. Днес видовото разнообразие е по-малко. Растенията притежават примитивни цветове погледнато ботачески, но са с изключителна декоративна стойност. Преобладават сортовете високи храсти или ниски дървета, идеални са за озеленяване на малката градина, но съществуват видове, които достигат и до по-внушителни размери. Цъфтежът е през пролетта от средата на месец март до края на месец май, преди разлистването или едновременно с него. В нашата географска ширина основната част са студоустойчивите видове.

Повечето видове са листопадливи и произхождат от Далечния Изток - Хималаите. Там е основният център на разпространение на рода и ареалите на листопадните видове. Вторият център на разпространение е във Флорида с обитаващия тези територии вид - вечнозелената Magnolia grandiflora. Растението се характеризира с големи лъскави тъмнозелени листа. За разлика от листопадните видове, тя цъфти през юни-август, но с по-малко на брой бели цветове, огромни и ароматни. Студоустойчива е, но вирее по-добре на топъл климат. По подходяща е за Южна България и Черноморието. Достига до 20 м височина и изглежда впечатляващо със своите огромни лъскави листа, които запазват красотата си и през зимата.

Листопадните магнолии цъфтят през пролетта преди разлистването. Клоните им са сивокафяви с множество едри цветни пъпки. През зимата контрастът между снега и кафявата кора създава усещане за топлина и уют. Рано през пролетта пъпките бързо наедряват и разцъфват. На дървото почти не остава свободно място от цветове.

При по-късно цъфтящите видове, като Magnolia liliiflora ‘Nigra’, между лилавите цветове се забелязват и скоро покаралите зелени листа. Ефектът от съчетанието на цветовете и смесицата от ароматите на лимон и индрише е уникален.

Magnolia soulangeana класическият хибрид между M. denudata и M. Liliiflora, родителска форма на повечето отглеждани култивари. Един от най-обилно цъфтящите хибриди, с розовобели цветове. Цветовете са големи и ароматни. Достига 3,5-5 м височина. За повечето любители и професионалисти суланжовата магнолия е класически сорт, притежаването на който е традиция.

Magnolia soulangeana "George Henry Kern" хибрид, получен на основата на M. soulangeana. Цветовете са тъмнорозови, значително по-малки от тези на чистата суланжова магнолия и много нежни. Растението е дребен храст с височина до 2 метра.

Magnolia soulangeana "Lennei" стар хибрид, получен на основата на Magnolia soulangeana. Изключително рядко растение. Цветът е огромен. Формата му е сферична до крушовидна с диаметър до 20-25 см. Има внушителен вид не само заради големината на цветовете, но и заради тяхната багра. Отвън венчелистчетата са тъмнолилави, а отвътре са млечнобели. По време на втората фаза на цъфтеж се изпъстря от стотици лилави и бели петна.

Magnolia stellata често бива сравнявана с произведение на ювелирното изкуство. Искрящо бели цветове, с множество тънки венчелистчета, разпилени сред клоните. Дребен храст до 1,5-2 м, с малки листа и тънки клони. Незаменим при изграждането на скални градини и алпинеуми.

Magnolia liliiflora "Nigra" един от най-ценените и красиви сортове, произхожда от M. liliiflora. Цветовете са високи, елегантни, тъмнолилави от външната страна и светлолилави от вътрешната. Този сорт е най-късно цъфтящият от листопадните магнолии, в някои случаи дори до средата на юни. През есента и зимата цветните пъпки трудно се различават от листните. Оформянето на цветовете протича през пролетта. Това предопределя и по-късната им поява - заедно с първите листа.

Изисквания при отглеждане

Магнолиите са светлолюбиви растения, но в същото време сенкоустойчиви. Имат мощна коренова система, което ги прави неподходящи за отглеждане в саксии или кашпи. Не могат да виреят в затворени помещения! Размножават се трудно, но засадени на открито показват висока жизненост. Нуждаят се от поливане, особено през горещите летни месеци. Повечето видове се развиват добре на неутрални и киселинни почви и страдат на карстови терени, което изключва поливането с твърда (варовита) вода. Магнолиите обичат богатите почви. Ако почвата е бедна, се компенсира с подобряваване на субстрата, добавяне на компост, процент богата почва, горска листовка, прегоряла оборска тор. Препоръчително е и торенето с изкуствени торове, при което строго трябва да се спазва инструкцията. През април и май (след цъфтежа) се използват торове с повишено количество азот. През втората половина на лятото растежът постепенно завършва и започва оформянето на цветните пъпки. От юни до август процентът на фосфора и калия трябва постепенно да се увеличава. Към края на юли на върха на леторастите вече се различават по-едрите цветни пъпки. В началото на септември торенето се прекратява.

Размножаване

Магнолиите се размножават вегетативно и семенно. Един от начините за вегетативно размножаване е чрез резници, които се нарязват от майката и се поставят в парникови условия при подходяща температура и влажност. Друг начин е чрез повеждане - нискостоящ клон се огъва към земната повърхност и се затрупва с лека почва (смес от градинска пръст, торф и пясък). Клонът не се отделя от дървото и непрекъснато се полива. Когато се вкорени, се отрязва и прехвърля на избраното ново място.

Присаждането също е начин за вегетативно размножаване, който дава много добри резултати. За целта се използват подложки от диви видове магнолии, получени от семена (най-често от Magnolia cobus). Върху добре оформеното стъбло се присажда пъпка или клонка от сортова магнолия. След срастването на тъканите присадката прораства и след време развива хубава корона. Всички издънки или клони, появили се под нивото на присадката, трябва да се отстраняват навреме.

Семенното размножаване е продуктивен и лесен метод, но е подходящ само за производство на дивите видове. При хибридите и сортовете семенно поколение значително се различава от родителските форми. Наблюдава се т. нар. ефект на генетично разпадане на белезите в поколението. Новите растения наподобяват дивите прародители, цъфтят слабо, с по-дребни и бледи цветове. Цъфтежът почти винаги започва на 8-10 годишна възраст.